Рендито

3 years

Следващото й прераждане сигурно е в човек...

~

An old drawing of my dog. I'm sure she is reborn as a human...

Angela

Това ми е любима детска снимка с първото ми куче - Анжела. Татко ми го взе от една бензиностанция, оставено там от някакви хора, които го внесли от Съюза с документи за порода (Шнуров пудел) и дядо - шампион на Москва. Още помня как дойдоха двамата да ме вземат от детската градина, тогава за пръв път я видах - само козина и един лъскав нос :))), Беше любов от пръв поглед, безспорно...Мога само да си представям как е живяла на бензиностанцията, но беше много наплашена и дива. Хапеше всички други деца, освен мен, изяде няколко обувки, обичаше и мръсното на чорапите, използваната хартия от тоалетната, разпиляваше ги из цялата къща, докато хората ги няма. С Анжела никога не беше скучно, борехме се на килима, като не може да се каже точно кой ръмжеше по-силно :))). Можех да сложа юмрука си в устата й и тя ме търпеше. Мисля, че и от снимката си личи, бяхме някак като сестри...с нея започна и връзката ми с кучешкия род като цяло...После, с Ренди, разликата ни беше по-голяма, тя ми беше по-малката сестра, докато с Анжела бяхме на един ъкъл :)
В един момент татко се амбицира да провери тази история с дядото-шампион и отиде с Анжела на кучешка изложба. Върнаха се с медал. И досега не съм виждала баш такъв пудел...ала Боб Марли, само че тогава не бях и чувала за него...

Та така... Не знам дали дълго мога да живея без кучешко присъствие...

***

This is me and my first dog - Angela...

Renda Again :)

Отново Ренда.
Нали се местя в нова къща, бавно, и току преглеждам стари неща, та открих тез рисунчици от гимназиално време. Бях в 8ми клас, когато я взехме, на тези рисунки мисля, че е на 1 годинка, когато взехме и мацето, та то е още бебе и спи върху корема й. Има и някакви химични елементи, разчлeнени по атоми...признавам си, нищо не помня. Намерих и една Менделеева таблица, помня, че беше много логична и ясна и само с нея можеше да се ориентира човек чудесно...гледах я, гледах я...бяло петно.
Инак Ренда много внимателно слушаше, когато й разказвах някой урок, около 10-тина минутки, после заспиваше похърквайки кротко и мен ме унасяше в дрямка...
Щеше да стане на 16 години на 6ти юни.

* * *

My dog again.
As I move into my new house, very slowly indeed, I look through lots of old stuff and this is what I found yesterday - some drawings of Rendi from my high school years. There are traces from some chemistry lessons ,but I understand nothing about chemistry any more...
Rendi listened carefully for about 10 minutes when I told her my lessons, then she fell asleep and snored slightly and made me sleepy too.
She would have been 16 years old on the 6th of June now.

Doodle

Намерих я в портмонето за далечни пътувания, схематична драсканичка на Ренда и Маца от бебешките им години, когато спяха една в друга да се топлят...Така пътуват с мен :)

* * *
I keep this schematic doodle in my purse for traveling and it represents my cat and dog in their baby period when kept each other warm...

more dog sketches

Разчиствам, хвърлям, намирам разни стари рисунки и ми се прииска да покажа и да добавя към другите...

А тази "графика" е правена сигурно някъде в последните години на миналия век на първия компютър вкъщи, който беше Мак (голям кеф!) :)

Mourning

Ренди

Моята тъжна и умислена чушчица. Мушмулчето ми... А всъщност беше най-щастлива на разходка (като всички кучета предполагам...)
Приспахме я точно на 30 декември миналата година...
Още има черни косми по пердетата и по едно одеало, наскоро го извадих от скрина...Заспиваше след баня увита в него като в пашкул...
Ренда...е в мен завинаги.

* * *
My dearest creature. We had to put her to sleep exactly a year ago...but she will be with me forever.

Тя издишва, аз вдишвам, аз издишвам, тя вдишва...Похърква тихичко и равномерно, най-приспивното похъркване...издишва, вдишвам...диша по-бързо от мен...по-мъничка е :), мирише на малко кученце, а аз съм още с дългата коса...

"Ти си наай-красивата кучка на света, наай-добричката, нааай-хубавата" , шепна й. А тя въздиша дълбооко с хриптене и примира...Под ушите й е топличко, а очичките трепват под устните ми :)...

Не мога да й нарисувам очите...Останалото е пред мен винаги, но очите...не мога да ги направя...Малката черна пирамидка.
Втората я рисувах в първите дни на януари, още ми беше на пръстите...по-ми харесва, първата не толкова, но пък прилича на пирамидката, която беше като бебе, но изразът й не е съвсем бебешкия...
И все пак с времето избледнява, не искам да я заместя с образ от снимка...искам я жива поне от вътрешната страна на клепачите ми...

Ренди, наричана още Черната стрела, Ушка, Чушка съответно, Рендолиня, Носна гъба (Вносна гъба), Мушмул, Ушмул, Черно златце, Най-красивата кучка на света, Рендуня, Рендишон (по-рядко), Рендушка (Рендиушка, Рендиушче)Бренди (с умиление от някои, аз малко се дразнех), РендЕ...и да не ви отегчавам повече... Колкото и снимки на други кучета да гледам, в тях не мога да видя Ренда. За 14 години и 7 месеца преминахме отвъд носната гъба, черната козина, сплъстените уши с манджичка по края, раменцата, лапите рошави...(задните й лапи наистина намирисваха на крака :) Напоследък си я спомням като малка, така я виждам в главата ми. Малка черна пирамидка на шарения килим (него отдавна го свих на руло).
Освен детските ни години, ясно се връщам в последния ден, последния час, минутки...Едно ужасно мазохистично и садистично усещане...Аз я държах, за да може доктора да й бие упойката. Точно преди той да дойде, яде лакомо суха храна от същите ръце...Беше я страх, дърпаше се, от възраста веничките й са повредени и той не можа да улучи от първия път, боля я, а аз държах здраво. После се поунесе. Захърка даже и преди да усетя въобще, че има и втора инжекция, с един по-продължителен хрип утихна. Явно това е бил краят, но аз не знаех. Езикът й увисна между зъбите на пода, точно както го рисуват по анимационните филмчета. Не можех да спра да я галя. Все едно с това силата на инжекцията ще изчезне. Лапичките й потрепнаха. Остатъчни мускулни импулси. Докторът със слушалки провери, няма пулс. После я носих. Беше топла и много тежка. Бях я носила и преди, не можеше слиза по стълбите последните дни, но не беше така тежка. Всеки път я стисках като за последно и ето наистина я нося за последно и не искам да я дам на друг.
Не знам защо го пиша това. Сигурно за да спра да се връщам в този ден и в този час. Връхлита ме внезапно. Убих си кучето. Знам че не е така, но физически е така и това противоречие е ... като теслата с която човъркахме пръстта, за да стане по-лесна за копаене. Имаше много корени...
Искам да знам, че съм направила най-доброто за нея. and to let go...