Моята тъжна и умислена чушчица. Мушмулчето ми... А всъщност беше най-щастлива на разходка (като всички кучета предполагам...)Приспахме я точно на 30 декември миналата година...
Още има черни косми по пердетата и по едно одеало, наскоро го извадих от скрина...Заспиваше след баня увита в него като в пашкул...
Ренда...е в мен завинаги.
* * *
My dearest creature. We had to put her to sleep exactly a year ago...but she will be with me forever.
2 comments:
ах, и аз все още намирам косми от моята мушица, която беше поти като твоята, само че беше кафява и весела
ех...
няма как да не е била весела покрай толкова жизнерадостна стопанка :)
Post a Comment