the old buffet

This is the old cupboard with the new painting I made to be incorporated in it in the place of an old and damaged landscape. I just had seen the swamp Arkutino in the east of Bulgaria for the first time before I got this assignment and voila!  

The buffet was restored by Emil Temelkov

Рендито

Angela

Това ми е любима детска снимка с първото ми куче - Анжела. Татко ми го взе от една бензиностанция, оставено там от някакви хора, които го внесли от Съюза с документи за порода (Шнуров пудел) и дядо - шампион на Москва. Още помня как дойдоха двамата да ме вземат от детската градина, тогава за пръв път я видах - само козина и един лъскав нос :))), Беше любов от пръв поглед, безспорно...Мога само да си представям как е живяла на бензиностанцията, но беше много наплашена и дива. Хапеше всички други деца, освен мен, изяде няколко обувки, обичаше и мръсното на чорапите, използваната хартия от тоалетната, разпиляваше ги из цялата къща, докато хората ги няма. С Анжела никога не беше скучно, борехме се на килима, като не може да се каже точно кой ръмжеше по-силно :))). Можех да сложа юмрука си в устата й и тя ме търпеше. Мисля, че и от снимката си личи, бяхме някак като сестри...с нея започна и връзката ми с кучешкия род като цяло...После, с Ренди, разликата ни беше по-голяма, тя ми беше по-малката сестра, докато с Анжела бяхме на един ъкъл :)
В един момент татко се амбицира да провери тази история с дядото-шампион и отиде с Анжела на кучешка изложба. Върнаха се с медал. И досега не съм виждала баш такъв пудел...ала Боб Марли, само че тогава не бях и чувала за него...

Та така... Не знам дали дълго мога да живея без кучешко присъствие...

***

This is me and my first dog - Angela...

Честита Коледа!

Merry Christmas!

Plovdiv Jazz Nights

Никак не мога да се оплача от концерти тази година...направо си виждам хороскопа:"през 2007 все ще се мъчите да доведете проектите си докрай, да намерите нова любов, но единственият ви източник на чиста радост ще са многобройните концерти, за каквито не сте си и мечтали" :)
Поредната серия започна с Bebel Gilberto във Варна на 24 август. Абсолютна изненада! След като с Еличката си казахме, че ще се върнем в Мадрид за неин концерт (просто видяхме плакати там), а тя направо си дойде до България! Много нежен концерт направи, една малка кокетна лигличка сред зеленината на летния театър в морската градина :)
Последва пауза с аромат на море, пясък, странджанска гора, мидите със сметана на Ник и бебешко повръщано...
И ето го Jean-Luc Ponty! Адски много се изкефих! После чух коментари, че не бил свирил джаз и не суингирал - дрън-дрън бих казала. Голям музикант е за мен, извън всякви определения къв джаз свири... За първи път го Чух в колата на един французин, който ни разхождаше из живописни стари градчета и селца в източна Франция и споменът ми е много силен...
Airto Moreira i Glenn Ferris - черешките на тортата. Въпреки че самият концерт като музика не ме изпълни съвсем (бих искала да ги чуя в друга компания), но самото присъствие на тия хора ме дигна! Няма да се мъча да ги описвам, не би им отивало да им вкарам широките души в няколко думи...не умея :) Снимах клипчета с фотоапарата (все с набито чувство че върша нещо нередно, във Варна ми се караха...) клипче, второ още едно, и още едно, и пак
И накрая си имам и снимка за спомен ...
Glenn Ferris, аз, Airto Moreira и баща ми ( всички се хилим широко, защото Аирто току що е казал "о, добре" на чист български на предложението за още една снимка)

Хасково

Хасково. Там живееха баба и дядо и прекарвах повечето летни ваканции. Откакто дядо почина баба се задържа там само през пролетта и есента, когато е още студено да иде в Ичера и достатъчно топло да поостане в Хасково преди да иде при леля в Разград за зимата. Доста го сънувам от известно време и се чудя какво съм забравила?
Градът много се е променил. Живее. Но доста неща ги няма вече...тополите, които шумоляха до прозореца. Липсват ми, макар и добре запазени в спомена за тихи неделни сутрини...Забравила съм имената на децата, с които скачахме на ластик, играхме на ръбче и на Седморката на Блейк :), карахме колела, а веднъж дори се бихме...Липсва ми дядо. Не, не е носталгична липса, просто картинката е странна без тях...различна и непозната чак.
Ха, сега се сещам, че там съм живяла през първата си година. Нищо не си спомням :)
Тук има снимки на новото Хасково.

След Залцбург минахме през Германия през нощта ина другата сутрин бяхме в Страсбург Франция. Изпитах някакво напрежение дасъм във Франция отново, но ми мина още в първата парижка сутрин :)
Страсбург ни посрещна със строежи. Инак е много живописен. Намира се в областта Алзас (или май й казвахме тук Елзас?), която е била немска територия и е една смесица между немски и френски традиции в архитектурата, а в по-ново време приютява модерни сгради от всеобщо европейско значение. Там прекарахме няколко часа, разгледахме прочутата Катедрала и пътувахме с корабче по реката, приток на Рейн. Интересното е, че по течението на реката има денивилация, така че за да се движи нормално корабчето на места влизахме в едни шлюзове, в които се наливаше, или източваше вода, да да се изравни нивото със следващия участък...Такива шлюзове за първи път е проектирал Леонардо, даже имаше чертежна изложбата в София...вълнуващо беше!
Снимките са тук.

Хайде малко снимки...
Сейнт Леонард беше първата ни спирка в Австрия. Неголямо градче, скиорите може да го знаят, защото е в Алпите и близо до ски писти...Тихо и спокойно, с вилички и пансиони, дворове с кокошки, кончета и крави, цъфнали дръвчета, горичка...Преспахме в пухени завивки, мек спомен завинаги :)
Залцбург Не знам доколко видяхме истинския Залцбург, защото беше неделя. Дали всеки ден е толкова спокоен, монотонен, на моменти дори пуст насред площадите...Не ми се пише повече, ще добавя по-нататък, ако се сетя нещо...:)

Цветница през 1980. Баща ми, аз и баба Елена, неговата майка. Тя почина 3 години по-късно. Тази година Цветница съвпадна с рождения й ден. Малко неща помня от нея. Тя беше възрастна баба, родила е баща ми на 42 или 43. Помня книжката, която ми четеше "Моливко и Сръчко" (оттогава съм се запалила по моливите сигурно:). Четеше ми и заспиваше, а аз я будех:"Бабооо, четиии!". Помня я също пред малкия черно-бял телевизор с едно пластмасово ухо-слушалка, Лили Иванова й беше много смешна, имитираше й жестовете :), но това не съм сигурна, че аз си го спомням...Казват, че е била много благородна и добра. Обичам тези снимки, разтворени сме в светлина...Обичам и празника, хората с върбите по слънчевите улици...А защо ми е тъжно?

The Adams' Familly :)