Хасково

Хасково. Там живееха баба и дядо и прекарвах повечето летни ваканции. Откакто дядо почина баба се задържа там само през пролетта и есента, когато е още студено да иде в Ичера и достатъчно топло да поостане в Хасково преди да иде при леля в Разград за зимата. Доста го сънувам от известно време и се чудя какво съм забравила?
Градът много се е променил. Живее. Но доста неща ги няма вече...тополите, които шумоляха до прозореца. Липсват ми, макар и добре запазени в спомена за тихи неделни сутрини...Забравила съм имената на децата, с които скачахме на ластик, играхме на ръбче и на Седморката на Блейк :), карахме колела, а веднъж дори се бихме...Липсва ми дядо. Не, не е носталгична липса, просто картинката е странна без тях...различна и непозната чак.
Ха, сега се сещам, че там съм живяла през първата си година. Нищо не си спомням :)
Тук има снимки на новото Хасково.