Friday, January 12, 2007



Ренди, наричана още Черната стрела, Ушка, Чушка съответно, Рендолиня, Носна гъба (Вносна гъба), Мушмул, Ушмул, Черно златце, Най-красивата кучка на света, Рендуня, Рендишон (по-рядко), Рендушка (Рендиушка, Рендиушче)Бренди (с умиление от някои, аз малко се дразнех), РендЕ...и да не ви отегчавам повече... Колкото и снимки на други кучета да гледам, в тях не мога да видя Ренда. За 14 години и 7 месеца преминахме отвъд носната гъба, черната козина, сплъстените уши с манджичка по края, раменцата, лапите рошави...(задните й лапи наистина намирисваха на крака :) Напоследък си я спомням като малка, така я виждам в главата ми. Малка черна пирамидка на шарения килим (него отдавна го свих на руло).
Освен детските ни години, ясно се връщам в последния ден, последния час, минутки...Едно ужасно мазохистично и садистично усещане...Аз я държах, за да може доктора да й бие упойката. Точно преди той да дойде, яде лакомо суха храна от същите ръце...Беше я страх, дърпаше се, от възраста веничките й са повредени и той не можа да улучи от първия път, боля я, а аз държах здраво. После се поунесе. Захърка даже и преди да усетя въобще, че има и втора инжекция, с един по-продължителен хрип утихна. Явно това е бил краят, но аз не знаех. Езикът й увисна между зъбите на пода, точно както го рисуват по анимационните филмчета. Не можех да спра да я галя. Все едно с това силата на инжекцията ще изчезне. Лапичките й потрепнаха. Остатъчни мускулни импулси. Докторът със слушалки провери, няма пулс. После я носих. Беше топла и много тежка. Бях я носила и преди, не можеше слиза по стълбите последните дни, но не беше така тежка. Всеки път я стисках като за последно и ето наистина я нося за последно и не искам да я дам на друг.
Не знам защо го пиша това. Сигурно за да спра да се връщам в този ден и в този час. Връхлита ме внезапно. Убих си кучето. Знам че не е така, но физически е така и това противоречие е ... като теслата с която човъркахме пръстта, за да стане по-лесна за копаене. Имаше много корени...
Искам да знам, че съм направила най-доброто за нея. and to let go...


1 comment:

denitsa said...

...
живя щастливо.