Не мога да й нарисувам очите...Останалото е пред мен винаги, но очите...не мога да ги направя...Малката черна пирамидка.Втората я рисувах в първите дни на януари, още ми беше на пръстите...по-ми харесва, първата не толкова, но пък прилича на пирамидката, която беше като бебе, но изразът й не е съвсем бебешкия...И все пак с времето избледнява, не искам да я заместя с образ от снимка...искам я жива поне от вътрешната страна на клепачите ми...
1 comment:
погледна ме по човешки.
Post a Comment