За първи път бях там...беше дъждовно и гръмовно (има едно село Грохотно наблизо). Планината ме прегърна и превърна в малко животинче в диплите на кожата на огромно животно, което вдишва и издишва, пуши лула и кашля и търпеливо понася жалките ми опити да преодолея релефа му...
Умората ме поглъща, отдалечавам се. Нищо не искам, нищо не мога да дам...Сухо листо сред сухите листа, игличка на бор, сянка в сенките, разтварям се... Повече от денонощие ми трябваше да се откъсна от глупавата суета...
2 comments:
преди да съм разгледала снимките... Триград ми е много вълшебно място.. Кротко завидях!
:)))))))...снимките на интериора на квартирката мн ме разсмяха! :)
Post a Comment