Цветница през 1980. Баща ми, аз и баба Елена, неговата майка. Тя почина 3 години по-късно. Тази година Цветница съвпадна с рождения й ден. Малко неща помня от нея. Тя беше възрастна баба, родила е баща ми на 42 или 43. Помня книжката, която ми четеше "Моливко и Сръчко" (оттогава съм се запалила по моливите сигурно:). Четеше ми и заспиваше, а аз я будех:"Бабооо, четиии!". Помня я също пред малкия черно-бял телевизор с едно пластмасово ухо-слушалка, Лили Иванова й беше много смешна, имитираше й жестовете :), но това не съм сигурна, че аз си го спомням...Казват, че е била много благородна и добра. Обичам тези снимки, разтворени сме в светлина...Обичам и празника, хората с върбите по слънчевите улици...А защо ми е тъжно?
6 comments:
:)
е... преекспонирани. нищо не виждам. :( явно е, че е слънчево, както беше вчера. :)
много мил разказ. :) мерси. леле...на 43...не знаех.
Преекспонирани са, да :) И верно почти нищо се не вижда, и точно затова много ги харесвам, жива илюстрация на спомен...преекспониран и неясен...
"разтворени сме в светлина"! теб почти те няма... ти си най-разтворима!
Хаха, сигурно защото съм най-малката, най-малките неща бързо се разтварят, докато щракне обектива...и все пак, там съм :), anonymous
:) mnogo ste gotini superska snimka
и на мен сте ми доста мили и Пролетни :*)
и е толкова Важно да се нагиздиш за празника!
ооООооООобичам Цветница!
Post a Comment