кънтемпъръри

И един спомен от преди година, все не се наканих да го публикувам досуга, че недовършено, че не знам какво...сега или никога :)

Опознавам го бавно и отдалече, съвременното изкуство...Доста неща съм виждала по музеи, за някои съм имала търпение да чета, други подминавах с чувство на гадене, но както и да се сблъскаш с него, не те оставя безразличен.
... И ето ме на биенале на съвременно изкуство в Лион,  където беше толкова интересно, сякаш си отишъл на панаир. Разминаваш се с другите хора, които се забавляват, четат и се опитват да разберат и да общуват с авторите, с техния поглед върху времето и света ни на един много разнообразен език от думи, образи и предмети, екрани и видео, звук и тъмнина...

Мотото на биеналето беше Модерния живот, не съм в състояние да пресъздам смисъла от няколкото встъпителни страници  от куратора Ралф Ругов. История, теория, препратки към това или онова...нямам търпение да го прочета и да се концентрирам. Направо тръгваме, първо през експозицията в един стар сладкарски завод и после в Музея за съвременно изкуство на Лион.

Първото нещо, което ме очарова - това е работа на гръцки художник, Андреас Лолис...струпани едни кашони и палети, отстарни разхвърляни парчета стиропор...а като прочетеш, се оказва, че всичко е издялано от скъп мрамор, скъп бедняшки дом, много силно!

Тези бетонни свери, свързани една с друга с дебели корабни въжета бяха поместени в една кръгла зала, обгърнати със звук (някои имат вградени говорители), приятни африкански напеви и тескт, който не разбирах, но звучеше нежно, на ушенце...работа на Otobong Nkanga, която разказва за това, че нищо голямо не може да бъде постигнато от сам човек, както трябват мнозина, за да повдигнат една от тези тежки сфери, как всички сме свързани...

Недалеч от мраморния клошарски дом, в центъра на залата свиреха тези барабани, свиреха, когато електромагнитния шум от мобилни телефони наоколо стане толкова висок, че започват да падат костилки от череши върху барабаните, туп тутуп, тутурутутуп...тррууп... Работа на Celeste Boursier-Mougenot, известен със своите звукови инсталации. Все по-често съвременните артисти работят със специалисти в други области, техници, инженери и др., които помагат за реализацията на авторовата идея. 

Kader Attia Традиционни поправки, нематериално нараняване. Така се казва шевът в настилката, които може и да подминеш, но в контекста на всичко наоколо, започваш до виждаш изкуство навсякъде...и ето, ненапразно. Реалността е крехка и чуплива, както и хората сме...

Michel Blazy  беше засадил растения в обувки, принтер и лаптоп... Някак обнадеждаващо, че все пак няма да успеем да унищжим всичко, освен самите нас :)

това са кадри от много красиво и въздействащо 3д видео, което освен това имаше и дълбок смисъл за корените и човешките постижения...

Това беше впечатляваща инсталация на една жена (забравих и името и сега не ми се рови в каталога, къде ли го прибрах...), която е прекарала един месец в птова пространство, нареждала е, снимала, местела, снимала и накрая го превръща в една страхотна илюзия за минало и настояще, тук и там...

можеш да пракараш много време и да откриваш нови и нови детайли...

Това са просто откъси впечатления, сега една година по-късно мога да кажа, че съвременното искуство е доста интересно, забавно и предизвикващо размисъл. Мисля си за свободата и въображението, че може би само във въображението ни се крие свободата, а то е безгранично и ще е чудесно полето на изкуството да бъде онова място, където въображението да вилнее свободно и да ражда, и да бълва, дори неща, които не са приятни за окото...простено му е :) не е ли?