Monday, September 26, 2011

в памет на художника Иван Кирков



И едно интервю с Иван Кирков във  в-к  Култура от 26 юни 1998 г.:

Какво е за вас живописта?
- Работа, игра, приключение, живот.
Кога открихте себе си като личност и творец?
- Когато започнах да търся свои задачи. Заедно с техниките се изгражда и мироглед, и отношение към изкуството, отношение към себе си и света.
Какво получихте от своите учители?
- От Георги Ковачев в гимназията - преклонението към изкуството и добрия вкус. От Кирил Цонев - техниката, владеенето на средствата, с които се работи, усвояване на техните възможности, вкуса към свободата. От Илия Петров - дисциплината в работата и толерантността.
От кои художници се възхищавате?
- От големите. От Леонардо, Рафаело, Микеланджело. От Импресионистите - всичките. Те единствени успяха да създадат чрез боите красота като възглед за живота.
Кога видяхте оригинални картини на импресионисти?
- В Париж през 1975 г. и в Америка - 1976 г.
Кои български художници цените?
- Никола Петров - един съвършен импресионист на европейско ниво. А още - Цено Тодоров. Невероятен като постижение е портретът му на Яворов. Харесвам и Вера Недкова заради живописната и култура. И, разбира се, учителите Кирил Цонев и Илия Петров.
Кога за първи път посетихте чужди галерии?
- В Полша през 1961 г. Там открих блестящи традиции и много нови пътища за търсене. Полша за мене беше прозорец, от който погледнах към света. Там разбрах, че различното изграждане на картините може да доведе до едни и същи резултати. Това е нещо голямо. Затова изкуството вълнува.
А Париж?
- В Париж отидох през 1975 г. Имаше изложба на 2000 американски художници. Представени бяха всички течения на съвременното американско изкуство. Там видях и художествените традиции и експериментите на артистите.
Америка за вас? С какво ви впечатли?
- Свободата като начин на живот и творчество. Може ли човек да си представи едно авеню с 2000 ателиета? Виждаш събрани на едно място всички течения, търсения, сполуки и несполуки. Как може да се обхване това? То разтърсва. Кара те да преценяваш собствените си възможности и търсения.
Какво означава за вас "влияние" от други художници?
- Влиянието опложда мисленето. "Картината ражда картина" Обвинявали са Мане, че заема сюжети от други автори. Но той ги е изпълвал със свое съдържание. И те са ставали негови картини. Кой помни онези другите художници? А картините на Мане се помнят.
Кои особености на живописта трябва да концентрира художникът в работите си?
- Най-важното е качеството на една картина, а после идва поетичното послание. Разбира се, имат значение композицията, рисунката, колоритът, плътността на фактурата, свързването на съставките.
Какво е най-важното за вас?
- Конструкцията на една картина и резултатът от търсенето. Това са два жалона на творческата изява. Техническите качества на една творба са само средствата (като писалката за писането, такива са и боите). Търсенето е поводът, пътят, постигането на резултата е важното.
Имаше ли резултати, в които сте постигнали свои открития?
- Да, това са картините "До морето", "Портрет в червено" (портрет на Дона), те са жалони в търсенията ми до 1978 г. Такива са някои от картини от изложбата ми от 1978 г. на "Шипка" 6. Тази изложба като цяло беше едно постижение и някои от картините в самостоятелната ми изложба от 1987 г. на "Раковски" 125. Изложбата от 1978 г. бе един пробив в художествения живот от това време чрез разкрепостяване на възгледите и стиловете. Изложбата от 1987 г. имаше също някои значителни резултати.


Коментирайте прекалената небрежност и прекалената прецизност в работата върху една картина?
- Небрежността ми е противна. Прекаленото майсторство също може да бъде опасно. Рутината убива свежестта.
Важен ли е сюжетът на една картина?
- Темите и сюжетите в живописта не са толкова много. Работи се с портрета, пейзажа, фигурална живопис. Сюжетът през различни времена е имал различно значение. Пълно е с хиляди търсения. Концепцията, изборът на път са често необясними. Образите се мислят като част от структурата при изглаждането на една картина.
Сюжетът в живописта не е ли литература?
- Романтиците Гроаз, Вато, Дьолакроа литературна живопис, прекалено описателна. Сега се прави синтетична живопис. Поетична. Водещото е, какво художникът е вложил в нея: емоции, размисли, философия, за да се усети съвременната живопис е необходима поетична чувствителност.
Какво е модерна живопис?
- Домодерната живопис е като класическия балет. Знаят се правилата, доведени до съвършенство. Изпълнението (техниката) води до резултата - изпитване на естетическа наслада. Модерното изкуство е като модерния балет, който е сменил старите правила. Неговата техника води до създаване на емоции. Модерното изкуство не бива да се разбира, то трябва да се чувства.
Как оценявате абстрактната живопис?
- Това е живописна техника - повод да се освободи живописта от зрителните измами на живота. Проникването в същността на проблема е важното. Но животът непрекъснато налага своите корекции върху всичките ни търсения. Налага ги и върху живописта. И в най-абстрактната картина пространството се гради чрез фигури, каквито и да са те, както и при другата живопис. Фигурите могат да бъдат конкретни, условни или абстрактни. Важното е какво ще постигнеш. А фигуралната абстракция е безсюжетното стихотворение. Най-важното в една творба е балансираното композиране на пространството - конструкцията да е балансирана и картината да носи емоции и тръпката, която ще се получи от гледането на картината. Мисълта, която ще те накара и ти да помислиш.
Може ли да се обяснява направеното?
- Обяснението е способно да унищожи направеното. По-важно е усещането.
Какво е влиянието на театъра във вашата живопис?
- Сцената е мястото, където се разгръща едно действие в пространството и времето. За мен театърът беше мястото, в което можех да си изясня пространственото решение на картината, която по същество е едно плоскостно изображение. Сцената ми даде възможност да разбера отделните планове на действието. Изясняването на характерите (образите) въведе ме във времевите параметри на картината. Сцената въвежда ексистенциалните въпроси и отношения "тук" и "там", и "отвъд".
И досега ваши платна са кодирани с театрални елементи.
- Да създавам многопланови картини е една мечта. Понякога успявам да направя живописен свят, който да пътешества от авансцената навътре към далечните планове на картината, докъдето мога да стигна.
Дельоз нарича красотата "четвърто измерение на времето". Какво е за вас красива живопис?
- Времето играе определена роля, за да се роди и консумира определен тип красота. Времето има отношение и към техническите постижения, които се използват за реализацията и.
Обичате ли преподавателската си работа в Художествената академия?
- Да, това беше един от най-хубавите периоди в моя живот. В диалозите със студентите преподавателят расте заедно с тях. Търсят се истинските стойности на художествената работа. Открива се индивидуалността, собственият език. Разширява се обемът на интересите.
Вие вървите по много пътища. Уморява ли ви еднообразието?
- Търсенето ме вълнува. Имам едно стихотворение: "И ще отворя за себе си много пътищау и никой няма да ги узнае." Обичам промените. Искам да бъда свободен. Това те предизвиква да надникнеш във вътрешните си светове, да имаш усет както за творчеството, така и за живота. Да можеш свободно да отделяш мъдростта от глупостта. Обичам солидните конструкции и свободата да преминавам от стил в стил.
Какво е личен стил?
- Много често той е прикритие на изсушаваща рутина. Предпочитам една работа да носи въздействие, отколкото авторски почерк.
Трябва ли творецът да има отношение към обществените събития?
- Безусловно. Творецът е обществена мембрана. Иначе не е творец.
Какво е най-важно, за да остане той във времето?
- Да докосва, да вълнува, да предизвиква размисъл. Имам един стих: "Да бъда горещ камък режещ до рани! Да бъда!"
интервю на Лиляна Райчева



1 comment:

ernesta said...

мерси, ленуш!