Wednesday, February 18, 2009

Dialog museum

Диалог в тъмното - така се казва една от програмите в Диалог Музеум
На входа всеки оставя и най-слабо светещия предмет като часовник, бижу или джиесем, а получава бастун за слепи. После влизаме в тъмното. Истински мрак, не както посред нощ, все някаква светлина идва от прозорците и ни ориентира, а тук е тъмно, черно, с пулсиращи светещи точки, които мозъкът ни пази от светлото и не знаеш нищо за мястото, където влизаш, не знаеш къде е стола, масата, вратата...има ли въобще...колко е голямо...Един глас те води и успокоява. Ще преживеем час и половина като истински слепи хора, на някой ако му стане лошо, водачът за секунди ще го изведе оттук, той познава пространството, това, което ще обиколим за час, той може за 5 минути...Лека клаустрофобия в първия момент, става ми тясно, топло и усещам паниката, как ще издържа час и половина! Освен това само за съм чужденка, не разбирам немски, но това се оказа маловажно, даже по-добре, така можех повече да се концентрирам върху преживяването, а и да не се разсейвам с това кой какво казва...
Влизаме...,с ръка по стената следваме посоката,...в гората. Хладно е, и пълно със звуци...тече вода, пеят птички, почвата под краката ни се променя, стъпваме върху камъчета, после върху нещо меко, като килим от листа и кори на дървета...дървета, мъхести и груби, топли...пейка, вода се стича по стена от скала, влажна и нежно-мъхната, въздухът е свеж, лек вятър сякаш гали кожата...В гората сме, но няма луна, нито звезди, но има всичко останало + това, което въображението може да роди...
Това беше първата стая. За останалите няма да пиша, за да не разваля изненадата за тези, които ще идат да го почувстват. Този час и половина мина като да беше само 15 минутки. Когато правихме резервацията се чудехме дали няма да се натъжим от такова преживяване...нищо подобно! Точно обратното, светът стана по-богат на звуци и усещания. И за пореден път се убедихме, че Живота е много повече и по-силен, отколкото можем да си представим...И не напоследно място се доближихме до хората със зрителни увреждания, там неведнъж видях хора с кучета-водачи по улицата...дано и в България спокойното им движение стане възможно скоро...
***
The most extraordinary museum I visited in Frankfurt last week was the Dialog museum. Visitors are placed in the position of blind people. We walked completely darkened spaces, passing through a forest and other placesq which I won't tell so that I don't ruin the experience for those of you who will go personally...It is amazing how powerful Life is! Even without sight, there are sounds, smells, forms, materials that give you The World...This was a precious moment.

7 comments:

denitsa said...

а за рисунката нищо не казваш.
много ми харесва.
несигурност-сигурност...:)

Anonymous said...

yaaaa,sega 6te pratq tova na vs mi y4enici-6te se nakefqt jestoko,zaradi yprajneniqta s vurzani o4i, koito pravim...are da mi kaje6 za vtorata staq(sus sigyrnost v germany nqma da xodq)

mythopolis said...

It sounds very interesting, to eliminate vision from the experience and have it be about other senses!

Elena said...

рисувах ги вечерта след посещението, нещо като портрет на водача ни са...

Unknown said...

аууу, аз не знаех че франкфурт може да е толкова интересен...щях да разпитвам ако бях видяла снимките по-рано:)

Anonymous said...

а ти за какво по-точно мисли през този час и половина? интересно ми е, понеже аз имам проблем със съсредоточаването и се чудя дали насоката на мислите ти по някакъв начин се е променила

Elena said...

през този час и половина нямаш много време да мислиш каквото и да било, зает си с това да се ориентираш и да следваш указанията и гласа на водача си, усещанията са ти нови, обстановката непозната, мислиш за това, което се случва в момента и то съотнасяш към с познати неща и спомени, които ти помагат да се ориентираш...нещо такова...