Angela

Това ми е любима детска снимка с първото ми куче - Анжела. Татко ми го взе от една бензиностанция, оставено там от някакви хора, които го внесли от Съюза с документи за порода (Шнуров пудел) и дядо - шампион на Москва. Още помня как дойдоха двамата да ме вземат от детската градина, тогава за пръв път я видах - само козина и един лъскав нос :))), Беше любов от пръв поглед, безспорно...Мога само да си представям как е живяла на бензиностанцията, но беше много наплашена и дива. Хапеше всички други деца, освен мен, изяде няколко обувки, обичаше и мръсното на чорапите, използваната хартия от тоалетната, разпиляваше ги из цялата къща, докато хората ги няма. С Анжела никога не беше скучно, борехме се на килима, като не може да се каже точно кой ръмжеше по-силно :))). Можех да сложа юмрука си в устата й и тя ме търпеше. Мисля, че и от снимката си личи, бяхме някак като сестри...с нея започна и връзката ми с кучешкия род като цяло...После, с Ренди, разликата ни беше по-голяма, тя ми беше по-малката сестра, докато с Анжела бяхме на един ъкъл :)
В един момент татко се амбицира да провери тази история с дядото-шампион и отиде с Анжела на кучешка изложба. Върнаха се с медал. И досега не съм виждала баш такъв пудел...ала Боб Марли, само че тогава не бях и чувала за него...

Та така... Не знам дали дълго мога да живея без кучешко присъствие...

***

This is me and my first dog - Angela...