Wednesday, April 09, 2008

La citta eterna

Вечният град...
Оставих го за най-накрая като си мислех, че ще си подредя главата и ще успея да опиша и напиша, ама не. Не мога да опиша, впечатленията са толкова различни, защото и градът е многолик, ама много, многопластов също :), многовековен, многолюден, много шумен и т.н. все по много. И сякаш мозъкът си прави някакви трикове, така че да успее да вмести в главата огромните мащаби на древните постройки, историята, човешките жестокост и величие...и аз лично нямах време да излезна от усещането, че съм попаднала в нечия пощенска картичка и, че това, което виждам не е съвсем истинско. А толкова познато всъщност. И затова много се радвах на тълпите, на продавачите на печени кестени и машинки за сапунени балони, на шапката на коня и всякакви други образи, които те изваждат от познатата гледка от албумите.
С прискърбие ще съобщя и един факт, за мен известен от много време, а и за някои по-близки мои хора, а именно, имам твърде повърхностни познания за история . Хронологията на събитията и самите те въобще са мъгла...Ей така, сякаш ми се плъзга погледа по релефа на древните скулпури, но рядко схващам какво е изобразено...тва е истината. Срам не срам, признах си. Като съм почнала, и с географията съм доста объркана...
Ден и половина за Рим е просто едно "дзак". Хвърлете и вие едно на снимките, че като идете там, да се чудите "абе тва сме го вииждалиии..." ;)

1 comment:

ivata said...

Лени, мерси! С твоите пътеписи си направих едно мини-пътешествие от офиса :)