Sunday, September 16, 2007

Подковата

Намерих подкова. Но не там, където си мислех, че ще се случи...Из селските пътища на Писменово. Но пък точно там попаднах на едно книжле за силата на подсъзнанието и на визуализацията. И после, като се разхождах видях стъпките на конете и си помислих, ето на, сега ще намеря подкова. Оглеждах старателно и бях толкова убедена, че ще я намеря...Но не я намерих тогава. После забравих...

Намерих я 3 дена по-късно, на около 450 километра далеч...Чакаше ме на Карловско шосе, а аз чаках маршрутка. Кой знае колко хора са чакали там преди мен, но сякаш някой я остави точно в мига, в който погледнах надолу, материализира се подковата, която си пожелах преди това...
А сега какво да си поискам да намеря :)...

2 comments:

lili said...

хм, каква е тази книжка?
искам и аз така :)
подобно мисли имах веднъж, когато намерих разпилян конски гердан на пътя. събрах го и го подарих на едно момиче, което имаше нужда от здраве...
хубаво е така, макар и на три дни и на 450 км :)

Elena said...

Книжката е тъничка, евтинка и досадна, тип наръчник за американци...
Помня ги мънистата...