Намерих подкова. Но не там, където си мислех, че ще се случи...Из селските пътища на Писменово. Но пък точно там попаднах на едно книжле за силата на подсъзнанието и на визуализацията. И после, като се разхождах видях стъпките на конете и си помислих, ето на, сега ще намеря подкова. Оглеждах старателно и бях толкова убедена, че ще я намеря...Но не я намерих тогава. После забравих...
Намерих я 3 дена по-късно, на около 450 километра далеч...Чакаше ме на Карловско шосе, а аз чаках маршрутка. Кой знае колко хора са чакали там преди мен, но сякаш някой я остави точно в мига, в който погледнах надолу, материализира се подковата, която си пожелах преди това...А сега какво да си поискам да намеря :)...
2 comments:
хм, каква е тази книжка?
искам и аз така :)
подобно мисли имах веднъж, когато намерих разпилян конски гердан на пътя. събрах го и го подарих на едно момиче, което имаше нужда от здраве...
хубаво е така, макар и на три дни и на 450 км :)
Книжката е тъничка, евтинка и досадна, тип наръчник за американци...
Помня ги мънистата...
Post a Comment