Monday, August 06, 2007

La promesse aux etoiles

"Обещанието към звездите" - третата детска книжка от Мадрид, но е на френски. Илюстрациите са на Elodie Nouhen, напомнят ми донякъде на Любен Зидаров (ще кача и негови утре) в колорита и композицията... Е, квадратчетата ми идват в повече, но все пак ме кефи доста...

Историйката пак не съм дочела :), но накратко е за едно момче-шивач, който работи в дюкяна на баща си в малък град,

има си приятелка и вечер с нея гледат звездите...

Обаче едни ден идва богат търговец, който го вика в големия град да работи за него, за повече паричкиии и си обещават с мацката, че ще се срещат всека нощ...гледайки звездите

Какво точно се случва в града не съм прочела,


но накрая влюбените се събират.


Ура!

3 comments:

lili said...

много ми харесва цялата серия книги. това ме подсеща, че ти трябваше да правиш едни илюстрации за катето. сигурно ти е гузно още, но не за това искам да те подсещам, ами за изкушението, което явно прозира от вниманието ти към тези неща. много ми се иска да се занимаваш с това, много твое е:)

lili said...

ще се радвам, ако публикуваш нещо на любен зидаров. харесвам го много. ти помниш ли онази негова изложба в галерията до академията на цариградско? за мен беше голямо събитие да видя оригиналите на детските ми книжки:) харесвам лекотата на рисунките му. и една особена приказно-демонична деформация. знаеш ли, че по антикварните сергии и дори в "ров-ров" кашоните все още се намират приказките на ангел каралийчев и разни други, илюстрирани от него? трябва да се оглеждаме. книжките с картинки са омагьосващи. дори онези, които като дете не съм харесвала (например "Буратино" или "Билбо Бегинс" - намирах илюстрациите за ужасни), сега имат особено очарование, защото бяха странни, различни от сапунената дисни естетика, която се шири напоследък

Elena said...

да, дааа, точно благодарение на тази изложба го преоткрих...
гузно ми е още за Катето, но не само гузно, ами...още нося едно чувство на безсилие, с което трябва да се справя...
мислиш ли, че е нещо мое? не знам, Еличката беше тази, която ме подтикна към ровичкане из книгите. Ако бях сама не знам дали щях да...
Но няма значение, наистина обичам илюстрации и ми е много мъчно, че тук прелива от Барбистайл, докато съм убедена, че има много талантливи рисувачи...дано и това се попромени скоро...