Friday, April 27, 2007

Безсмъртната любов


Безсмъртната любов
затвориха в килията за смъртни?!

Сега събирам цветни стъкълца –
мъснистенца на възкресени спомени.
Направих си калейдоскоп.
във него скътала съм –
сълзичка от море,
листенце незабравец, перце от розово фламинго
и пламъче на ръкавица,
прашинка щастие,
тих разговор на две ръце по месечинка
и всички наши смешни плачки...
Държи ме в плен магията,
създадена от три огледала,
а мъката и тя по три е умножена.
Без теб дъги не раждат дъждовете
и времето е низ от черни петъци.
Без тебе литнаха във делниците празни
ятата от глухарчета.
Без теб затворени са магазините за радост...
Умирам от това безтебие!
В съня ми влизаш , без да питаш
и дар ми носиш – най-нежната целувка.
Нахалството на първите петли не мога да прогоня –
между самотни устни, кристалче на сълзица блесва.
Изгаря ме безумно нетърпение за теб!
Затуй ще хвърля грижите в боклука...някой ден.
Не искам никой да ме спре! (ще бъда тайна и лъжлива)
Не искам нищо да ме спре! (издайната врата ще смажа)
Едва дочакала чернилката на вечерта,
по стълбата надолу ще се спусна...
Познавам нощна пеперуда със добра душа,
ще я помоля за крилца...
За мeне ако нямаш светлинка,
благодаря ти за магията от цветни стъкълца.
Това е стихотворението на Русалка, майката на Дени :)(вдясно има линк към нейния блог). Надявам се идеята за книжка с нейни стихове и илюстрации от Дени и баща й, Маским Бояджиев, да се осъществи скоро...А леля Русалка сама си е харесала тази картинка от миналогодишния ми календар именно за това стихотворение. Много ме зарадва...:)

6 comments:

second.life.syndrome said...

Страхотни сте всичките!...

Lilly Videnova said...

прекрасно!

therewereswallows said...

Съвсем малко нейни стихотворения съм чела, сега като си мисля...,но всичките много ги обичам и като цяло, още от малко, съм запленена и влюбена в цялото семейство! :)

therewereswallows said...

http://picasaweb.google.com/dendaa/1984
Такива са горе-долу първите ми спомени с тях,+ още много неща, които не се виждат на снимките, но онази вълшебност я има...една съвсем друга приказна реалност сред онова сиво-червено соц време...птичи гнезда и пера върху сини щкафове на фона на синя стена със странни букети в стъклени вази, гъбена супа и сок от бъз (никъде повече не съм пила такъв!)и...не знам, май трябва цяла книга да се напише, а Дени :)?..."обичам те, но няма да ти го кажа", това също е оттогава...:)*

Lilly Videnova said...

а за мен това е една съвсем нова среща. радвам и се много! изобщо много вълшебно място се оказаха тези блогове!

Lilly Videnova said...

линкът към 1984-а е толкова ... мил. разбирам омаята ти, ельо. и се моля да има място за още такива омайни неща в живота ни