Безсмъртната любов

Безсмъртната любов
затвориха в килията за смъртни?!

Сега събирам цветни стъкълца –
мъснистенца на възкресени спомени.
Направих си калейдоскоп.
във него скътала съм –
сълзичка от море,
листенце незабравец, перце от розово фламинго
и пламъче на ръкавица,
прашинка щастие,
тих разговор на две ръце по месечинка
и всички наши смешни плачки...
Държи ме в плен магията,
създадена от три огледала,
а мъката и тя по три е умножена.
Без теб дъги не раждат дъждовете
и времето е низ от черни петъци.
Без тебе литнаха във делниците празни
ятата от глухарчета.
Без теб затворени са магазините за радост...
Умирам от това безтебие!
В съня ми влизаш , без да питаш
и дар ми носиш – най-нежната целувка.
Нахалството на първите петли не мога да прогоня –
между самотни устни, кристалче на сълзица блесва.
Изгаря ме безумно нетърпение за теб!
Затуй ще хвърля грижите в боклука...някой ден.
Не искам никой да ме спре! (ще бъда тайна и лъжлива)
Не искам нищо да ме спре! (издайната врата ще смажа)
Едва дочакала чернилката на вечерта,
по стълбата надолу ще се спусна...
Познавам нощна пеперуда със добра душа,
ще я помоля за крилца...
За мeне ако нямаш светлинка,
благодаря ти за магията от цветни стъкълца.

Това е стихотворението на Русалка, майката на Дени :)(вдясно има линк към нейния блог). Надявам се идеята за книжка с нейни стихове и илюстрации от Дени и баща й, Маским Бояджиев, да се осъществи скоро...А леля Русалка сама си е харесала тази картинка от миналогодишния ми календар именно за това стихотворение. Много ме зарадва...:)