there were swallows...

Ето и снимките от пътуването до гр. Елена, някъде през септември беше. Дени написа много красиво впечатленията си, аз май не искам нищо да добавя. Ето какво написа Дени:
"бяхме до град Елена този уикенд...с майка и Ленито (също Елена де), която шофираше безупречно :) и за пръв път посещаваше града на името си. възрожденски град, но по-особен от всеки възрожденски град, в който съм била. нали, лени? има особен дух - някаква искреност и простосърдечие, добрина. бях трогната без да знам защо. мил град. родолюбието ми се...разшава...в гърдите.градът е наричан "българският витлеем", понеже в годините на възраждането там е имало цели три църкви. църквите са красиви много. особено една...еднокорпусна, малка...св. Никола - онемяхме във възхита от стенописите.първият чорбаджийски род на елена - михайловският. иларион макариополски се оказа чичо на стоян михайловски - този, който е написал текста на химна на буквите..."върви народе възродени...към светли бъднини върви...". къщата на рода е запазена.друга известна фамилия... тази на мина (възлюбената на яворов). брат й е много красив. нали, лени? петко тодоров - писател и общественик.спахме във попниколовата къща - сега научно-учебна база на палеонтоложкия факултет към софийския университет. цялата дървена. с голям чердак. под нас всъщност спеше експозиция от местни фосили. ето тук има снимки на музеите и църквите в града, както и на попниколовата къща. майка спа в стаята с еркера горе. а аз в една малка одая. предразполагаше към мечти за жених. да, приличаше на спалня на младоженци. ленито и лили в стая с огнище. как попаднах там още не знам...понеже не ми се показват туристически снимки ето линк към галерия със снимки от града"

...Ами това е...явно със снимки се опитвам да върна времето, когато не трябваше да стоя зад един компютър в точно разграфени по време интервали...Надявам се да се измъкна скоро пак, за да мога да изкарам до Коледа...тясно ми е и душно.