...
Monday, June 15, 2009
Tuesday, June 09, 2009
Handmade day VII
Ето и съкровищата, които си донесох от седмия панаир на ръчноправени неща:* големия черен котарак е Томас, правен е от прекрасните племенички на Мия, които бяха нарисували, скроили и ушили сами цял двор от меки дворни котки
* неповторима отметка за книга от Ерна
* любими картички и безумна брошка от Еличката и Ваня
* картичка с изящна рисунка от Пипи
* романтичен автомобил-магнит за любовни пътешествия от Вик и Деси (Pas de deux)
* и колажираните картички на Боряна, котараците й са като живи!
Имаше още много красоти, прекрасни, усмихнати хора, лъчезарни деца, с неподправен устрем към всяко нещо, което им привлече погледа, смях, глъчка, жега, лимонов сок от Стасито, стари и нови приятели! Беше истински празник!
Благодаря на всички, които си взеха калейдоскопи! Скоро ще може да ги намерите и в магазина на Тита и Лили в Созопол.
Още снимки има тук
Friday, June 05, 2009
Thursday, June 04, 2009
скандалът и Касиел Ноа Ашер
част от интервюто на Патриция Николова с Касиел Ноа Ашер в сп. L'Europeo:"Какво значи да си скандален в България?
Скандалът по света и в България са две почти противоположни неща. Скандалът тук е свързан с някой, който три месеца си показва циците в Биг Брадър. А всъщност скандална е робската психика на българина. Фактът, че не може да направи равносметка и да предизвика революция в мисленето си. Скандално е и това, че народът е нещо изключително евтино у нас. Срещу съвсем дребни облаги можеш да продадеш семейството си, съседа, любимия и дори да жертваш детето си, като го направиш същото като теб самия: роб. Ние сме изключително аморфни и не сме способни да отсеем достойните личности, които да бъдат лидери. Впрочем българите се държат като жертви от няколко века насам. както е известно, Мойсей е повел евреите през пустинята, докато не се сменят няколко поколения, за да се заличи робският им навик. Цели 7 поколения. Българинът не желае да се изменя, да даде шанс на децата си да мислят свободно. Ние не познаваме истинския вкус на свободата.
През последните десет години компромисите в репертоара на Народния театър никак не бяха малко. А компромисът в изкуството е поначало лош скандал.
Бездарните хора нямат дума като компромис в речника си. Компромиси правят само талантливите, за да могат да дишат един въздух с бездарниците. Последните са нахални и никога не правят компромис с търпението на зрителя. Що се отнася до компромисите в Народния театър, не е виновен този, който яде баницата, а онзи, който му я дава. Какво можем да очакваме от съвременния български театър, при положение че сериозните режисьори тук или почти не работят, или отдавна са избягали в чужбина и правят изкуството си на едни други сцени с един друг скандал и в условията на сериозна конкуренция. Говоря за Димитър Гочев, Иван Станев, Иван Пантелеев, Иво Димчев. Те оставиха свободна територия на хората, които владеят техничарски режисьорския занаят, за да правят чалгаджийски спектакли, лесно смилаеми като черешки от тортите на Лучано. Много захар, много калории и пълно затлъстяване на мозъка. Този театър не докарва хората до катарзис, а до духовно освинване. За мен е скандално бездарието, което се толелира вече 65 години у нас.
Еснафско ли е обществото ни?
Еснафско е, когато българинът мисли само за пълния си хладилник. А някой дирижира глада му. Такъв е Яне Янев, който демонстрира шлака на говоренето. Или пък Стефан Данаилов, под чийто нос се продаде Киноцентърът за 6 милиона, а струва стотици пъти повече. Така се разделихме и с ботаническата градина в Балчик и кой знае още с колко други безценни неща за българската култура и изкуство. Друг пример е Боян Расате, които след нещастния случай с убития студент не се поколеба да украси цялата история с националистически нотки. Такава е цялата телевизия Скат. Мен лично ме скандализира ситуацията с подобни хора. Скандалът идва от обществото, което ги търпи, а те са въплъщение на стаена омраза. Мръсни сме в главите и в телата си, не правим разлика между истина и лъжа, между добро и лошо.
Според някои европейски интелектуалци абсурдът на Балканите е закономерен.
Ние не сме и абсурдни. Не ни стигат силите. Ако бяхме абсурдни, щеше да има революция, щеше да има силно изкуство. Последният пример е изтипосването на страната ни от чешкия художник Давид Черни като турски кенеф и смехотворните реакции на нашите политици. Абсурдността допуска всякакви варианти - нелицеприятни, дори неморални.
Готово ли е обществото ни за драстични истории?
Сексът, смехът, смъртта, това са универсални теми, които винаги владеят публиката. Моите представления дълбаят в тези три "с"-та. Мисля си, че творците се делят на два вида: едните се заселват вкъщи, а другите в рани. Аз се опитвам да съм от втория вид."
Monday, June 01, 2009
from the new sketchbook
Subscribe to:
Posts (Atom)